Във време,
когато слънцето залязва самотно,
избягах далече, далече от дома,
за да открия едно сърце, направено от камък.
Ще се постарая...
Просто ми трябва малко време.
Да залича лицето ти от ума си.
Да погледна на света с други очи.
Всеки път, щом те видя,
о, аз се опитвам да се скрия.
Но щом се срещнем,
изглежда нямам сили да те пусна.
Всеки път, щом напуснеш стаята,
усещам как вехна като цвете.
Кажи ми защо...
Когато крещя, отговор няма?
Щом протегна ръце, нищо не намирам?
Когато спя, се разпадам и плача?
Всеки път, щом те видя,
о, аз се опитвам да се скрия.
Но щом се срещнем,
изглежда нямам сили да те пусна.
Всеки път, щом напуснеш стаята,
усещам как вехна като цвете.
Вехна като роза.
Вехна като роза,
обрулена от бурята.
Говоря си сама,
отмита от дъжда.
Градът е толкова студен, студен.
Оо, градът е толкова студен...