[Куплет 1]
Всички умират – каква изненада.
Залъгваме се, понякога се опитваме
да създадем усещането, че може би сме прави.
Че може да не сме сами.
Не сме сами.
[Куплет 2]
"Всички умират" – така казват.
И може би след няколко века ще открият друг изход.
Просто се чудя защо би искал да останеш.
Ако всички си отидат,
ти пак ще бъдеш сам.
[Куплет 3]
Не искам да плача, някои дни го правя.
Но не за теб.
Просто има много, за което да мисля.
За света, с който съм свикнала...
Онзи, който не мога да си върна, поне засега не.
Със сигурност умея да гледам на живота по-скоро като дете.
Вината не е моя, не е толкова грешно да се чудя защо
всички умират, а кога ще умра аз?
[Куплет 4]
Трябва да знаеш,
че дори когато времето настъпи, може да не искаш да си тръгнеш.
Но няма нищо лошо да поплачеш, няма страшно и да паднеш.
Но ти не си сам.
[Аутро]
Не си непознат.