Когато пада вечер и дневната светлина чезне,
как бих могла да заспя от виковете вътре в мен?
За момент се унасям, и тогава те напълно ме завладяват.
Близо да дома - как да кажа.
Близо до дома се чувствам толкова далеч.
Сякаш ходя по стъпките на сянка
от друг свят, където никой на може да ме последва.
Нося се към себе си, където мога да се срещна...
Близо да дома - как да кажа.
Близо до дома се чувствам толкова далеч.
Вечно търсеща, но никога намираща, аз съм изгубена
в нощни океани. Вечно
се надявам, че ще открия спомени,
онези отдавна забравени спомени.
Дори и да си тръгна, ще повярвам ли
че това време е истинско - изгубена съм в това усещане?
Като дете преминавам, без да разбера причината.
Вкъщи съм - знам пътя.
Вкъщи съм, а чувствата - толкова далеч.