Виж, тя идва, с изписаните си вежди.
Пола е облякла, и роза е закичила, и роза е закичила.
Алени устни, лилав зюмбюл...
И е толкова хубава, с тънко кръстче, с тънко кръстче!
Любима, през кръстчето не мога да те прегърна.
Ах, до нощта не ще мога да издържа...
Ах, не ми хвърляй погледи оттук-оттам, ах, не мога да се удържа.
Ах, изпрах и изсуших чаршафа, копринения юрган постлах...
Ах, нека греха и наградата са мои, ела тази нощ в обятията ми.
Казах й:
„Ей, хубавице, така ли ще преминат тези нощи? Тези нощи?“
Каква е тази наша мъка, мале? Докога ще продължава така? Ще продължава така?
Любима, през кръстчето не мога да те прегърна.
Ах, не мога да издържа до нощта...
Ах, не ми хвърляй погледи оттук-оттам, ах, не мога да се удържа.
Ах, изпрах и изсуших чаршафа, копринения юрган постлах.
Ах, нека греха и наградата са мои, ела тази нощ в обятията ми.