Духна сутрешният вятър, започнаха наводнения,
Не плачи, тръгвам си чернооко моя,
За жалост няма лек, мина му времето за плачене,
Хвърляйки ласото не ми затваряй пътищата,
Хвърляйки ласото не ми затваряй пътищата.
Няма лек, мина му времето за плаченето,
За жалост няма лек няма лек, мина му времето за плачене,
Хвърляйки ласото не ми затваряй пътищата,
Хвърляйки ласото не ми затваряй пътищата.