Ех, лято,
тъй горещо като целувките, които загубих;
тъй изпълнено с една отминала любов,
която сърцето ми копнее да забрави…
Ах, как ненавиждам лятото
и слънцето, което всеки ден ни сгряваше –
а какви превъзходни залези рисуваше!
Сега просто яростно гори…
Ще настане отново зима,
ще окапят хиляди розови листчета,
снегът отново ще покрие всичко
и може би ще настане отново малко мир и покой…
Ненавиждам лятото,
което дари със своя полъх всяко цвете;
лятото, което даде живот на нашата любов,
за да ме остави накрая да си умра от болка…
Ще настане отново зима…
Ненавиждам лятото,
което дари със своя полъх всяко цвете;
лятото, което даде живот на нашата любов,
за да ме остави накрая да си умра от болка…
Ще настане отново зима…