Във стаята ми тъжна и голяма
с едно танго пристигна есента
и може би защото теб те няма,
поканих за партньор нощта.
Във нейните обятия тревожни
опитах се без глас да заглуша
и любовта, до болка невъзможна,
дошла във моята душа.
И любовта, до болка невъзможна,
дошла във моята душа.
Събудената бяла нощ шептеше
поверие за нечия вина,
а някъде дълбоко в мен звучеше
едно танго за влюбена жена.
А някъде дълбоко в мен звучеше
едно танго за влюбена жена.
Когато най-накрая стана тихо
във стаята и в моето сърце,
една ранена тайна споделиха
изтръпналите ми ръце.
Една ранена тайна споделиха
изтръпналите ми ръце.
Събудената бяла нощ шептеше
поверие за нечия вина,
а някъде дълбоко в мен звучеше
едно танго за влюбена жена.
А някъде дълбоко в мен звучеше
едно танго за влюбена жена.