Безкрайно пусти и изметени,
без лъх от летните миражи
тъгуват есенните плажове
в прегръдката на ветровете.
Страхуват се от тази лудост,
с която ги зове прибоя.
Открили себе си в покоя,
очакват слънчевото чудо.
А може би така изглеждат.
Под пясъчната им закрила
навярно с непозната сила
пулсира някаква надежда.
Как искам всекиму да кажа,
че всичко в мен е още живо!
Но трябва с есенните плажове
да те дочакам търпеливо.
Безкрайно пусти и изметени,
без лъх от летните миражи
тъгуват есенните плажове
в прегръдката на ветровете.
Страхуват се от тази лудост,
с която ги зове прибоя.
Открили себе си в покоя,
очакват слънчевото чудо.
И търсят в свойте очертания
пропуснати отдавна срещи.
На август стъпките горещи
покриват с ласкаво мълчание.
Как искам всекиму да кажа,
че всичко в мен е още живо!
Но трябва с есенните плажове
да те дочакам търпеливо.