Спри, есен, спри, събуждаш морето,
то още спи спокойно и добро.
Твойта ръка брули листа,
твойта тъга гони ятата далече,
аз съм пак сама.
Плажът е пуст, но аз още бродя,
на любовта покорна пленница.
Помни ли той всичко сега,
или безброй други неща
заличават наш'те летни дни?
Един до друг ний слушахме
вълните как се плискат.
Забравил ли е той?
Но аз не съм, не съм,
не мога и не искам.
Чуй, есен, чуй, не казвай, че плаках,
и забрави за моите сълзи.
Ти раздели наш'те ръце,
но любовта в мойто сърце
ще се върне при мен.
Помни ли той всичко сега,
или безброй други неща
заличават наш'те летни дни?
Един до друг ний слушахме
вълните как се плискат.
Забравил ли е той?
Но аз не съм, не съм,
не мога и не искам.
Чуй, есен, чуй, не казвай, че плаках,
и забрави за моите сълзи.
Ти раздели наш'те ръце,
но любовта в мойто сърце
ще се върне при мен. (×3)