Под онази скала, където течението на реката бучи
и където стърчат червени камъни,
живее онзи, който все разбива сърцето ми
и когото обичам до полуда.
Знам, че леко ще ми обещае вечна обич,
знам го аз – сърцето му е влюбчиво,
но аз искам да е мой, харесвам го –
омръзна ми вече да живея без него.
Често идва у нас с букет рози
най-хубавият от каубоите в околността –
носи ушит елек от змийска кожа
и износен колан с няколко пистолета.
Веднага ме пита как съм, какво правя,
кога съм щяла да му дам сърцето си.
На това ще отговоря, че си губи времето –
на сърцето ми по-близка му е Червената река.
Под онази скала, където течението на реката бучи
и където стърчат червени камъни,
живее онзи, който все разбива сърцето ми
и когото обичам до полуда.
Знам, че леко ще ми обещае вечна обич,
знам го аз – сърцето му е влюбчиво,
но аз искам да е мой, харесвам го –
омръзна ми вече да живея без него.
Когато е тъмно и си лягам, нощта е черна,
замайване мъчи главата ми,
но аз все пак ще продължа да съм вярна,
докато не се върне сам пак при нас. (×2)