Черната овца [Černata ovca] lyrics

Бавно ни залива морето

от сиви, тягостни дни.

Умът не слуша сърцето,

а вечно смята и бди.

Падаме в калта, затъваме до шия в нея,

виновни търсим, за да успеем

невинни във калта да заспим.

Хората сега са глупави стада,

водещи борба за власт и за трева.

Стиснали зъбѝ, подават си ръка.

Не, аз не мога да спя сега!

(×2):

Аз пак си избрах тази съдба –

вечната черна овца!

Всяка глупост има си време

да стане малка правда дори,

щом овчарят може да дреме,

а стадото да точи зъбѝ.

Злото ни поглъща с грозната си паст,

никой не посмя да чуе моя глас.

Браните с рогца жалката си власт.

Не, аз не мога да съм като вас!

(×4):

Аз пак си избрах тази съдба –

вечната черна овца!

Всеки хрупа, всеки гълта –

от преживяне душата му е жълта.

Тя е черна и вредата

е, че умее да владее светлината.

Всеки хрупа, всеки гълта –

от преживяне душата му е жълта.

Тя е черна и умее

светлината да владее.

Сложила на карта сетния си час,

никой не посмя да чуе моя глас.

Черна съм сега и в профил, и в анфас.

Не, аз не мога да съм като вас!

(×6):

Аз пак си избрах тази съдба –

вечната черна овца!

Черна овца, черна овца,

черна, черна овца!