Бавно ни залива морето
от сиви, тягостни дни.
Умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта, затъваме до шия в нея,
виновни търсим, за да успеем
невинни във калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
водещи борба за власт и за трева.
Стискайки зъбѝ, подават си ръка.
Не, аз не мога да спя сега!
Припев: (×2)
Аз сам си избрах тази съдба –
вечната черна овца!
Всяка глупост има си време
да стане малка правда дори,
щом овчарят може да дреме,
а стадото да точи зъбѝ.
Злото ви поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас.
Браните с рогца жалката си власт.
Не, аз не мога да съм като вас!
Припев: (×4)
Аз сам си избрах тази съдба –
вечната черна овца!
Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас.
Черен съм сега и в профил, и в анфас.
Не, аз не мога да съм като вас!
Припев: (×6)
Аз сам си избрах тази съдба –
вечната черна овца!