Черната овца [Černata ovca]

Бавно ни залива морето

от сиви, тягостни дни.

Умът не слуша сърцето,

а вечно смята и бди.

Падаме в калта, затъваме до шия в нея,

виновни търсим, за да успеем

невинни във калта да заспим.

Хората сега са глупави стада,

водещи борба за власт и за трева.

Стискайки зъбѝ, подават си ръка.

Не, аз не мога да спя сега!

Припев: (×2)

Аз сам си избрах тази съдба –

вечната черна овца!

Всяка глупост има си време

да стане малка правда дори,

щом овчарят може да дреме,

а стадото да точи зъбѝ.

Злото ви поглъща с грозната си паст,

никой не посмя да чуе моя глас.

Браните с рогца жалката си власт.

Не, аз не мога да съм като вас!

Припев: (×4)

Аз сам си избрах тази съдба –

вечната черна овца!

Сложил бях на карта сетния си час,

никой не посмя да чуе моя глас.

Черен съм сега и в профил, и в анфас.

Не, аз не мога да съм като вас!

Припев: (×6)

Аз сам си избрах тази съдба –

вечната черна овца!