Червени петна от плачовете,
търся сърцето ми в развалините,
играеше си с мен, през цялото време,
и все пак виновна съм само аз.
Трябваше да го бях разбрала,
трябваше да го бях видяла,
трябваше да го бях спряла,
трябваше от началото,
колкото и да се нараня,
трябва сега да го видя,
беше много хубаво, за да е истина.
Мислех, че бях в рая,
мислех, че намерих другата ми половина,
но приказката свършва тук,
и все пак виновна съм само аз.