Намирам те във вечното послание,
което завещаха боговете,
във силата на шеметно дихание,
в преплитането на ръцете.
Докосваме се сякаш в безтегловност,
забравили за земното привличане.
Изгаря ни единствено готовност
за ненаситното обичане.
От шепота на спомени събрани,
от целия живот разбрах това:
не времето лекува всички рани,
не времето, а любовта.
Разкриваме душите си стаени,
ръцете ни узнават всички тайни.
Осъдени, а после опростени
ще бъдат греховете ни незнайни.
Докосваме се сякаш в безтегловност,
забравили за земното привличане.
Изгаря ни единствено готовност
за ненаситното обичане.
(×2):
От шепота на спомени събрани,
от целия живот разбрах това:
не времето лекува всички рани,
не времето, а любовта.