Само тя тиха е,
само тя нежна е.
Само тя тиха е –
само красотата…
Когато е млада, тя покорява,
после без милост и жал изоставя.
И остава онази дълбока и силна вселена,
която в душите ни диша и не се променя.
Красотата погубва –
тя просто разлюбва,
ако не знаеш как да я храниш –
с музика,
с обич,
с душа.
Тя ни обича
и преоблича
в различни подобия на нашето аз.
Тя е, тя е, тя е…
в твоето сърце е тя.
Тя е, тя е, тя е…
в твоята душа е тя.
Тя е, тя е, тя е,
тя е, тя е, тя е…
музика е тя.
(×4):
Красотата…
Само красотата…