Не искай да съм твоя идеал –
не мога да съм толкова безгрешна.
Каквато съм, такава ме вземи –
не вчерашна, не утрешна, а днешна.
Не искам да отмервам всеки жест
и всяка дума да премислям точно,
че и с усмивка мога да съм зла,
а в остротата си – безкрай, безкрай човечна.
(×2):
Жената има толкова лица –
с кое от тях към теб ще се обърне?
Жената има толкова лица –
кое от тях с любов ще те прегърне?
Във твоите ръце съм аз и в моите – ти.
Дано, грешейки, пак да се намерим.
Каквито двама с теб се сътворим,
такива и докрая ще се помним.
Не искай да съм твоя идеал –
не, не мога, не мога да съм толкова безгрешна.
Каквато съм, такава ме вземи –
не вчерашна, не утрешна, а днешна.
(×2):
Жената има толкова лица –
с кое от тях към теб ще се обърне?
Жената има толкова лица –
кое от тях с любов ще те прегърне?
…ще те прегърне?