Жена [Žena] lyrics

Отплува ти, моя радост,

и пак в нощта с остър хлад

отекна в мен болка стара,

дошла от друг, странен свят.

Но любовта пътува по света,

от бряг на бряг пътува тя

и може би отново с пролетта

ще дойде любовта,

ще дойде светла тя при мен.

Отплува с теб мойта песен,

брегът висок опустя,

нахлу тъга, мрак и есен –

сама съм аз, пак сама.

(×3):

Но любовта пътува по света,

от бряг на бряг пътува тя

и може би отново с пролетта

ще дойде любовта,

ще дойде светла тя при мен.