Отплува ти, моя радост,
и пак в нощта с остър хлад
отекна в мен болка стара,
дошла от друг, странен свят.
Но любовта пътува по света,
от бряг на бряг пътува тя
и може би отново с пролетта
ще дойде любовта,
ще дойде светла тя при мен.
Отплува с теб мойта песен,
брегът висок опустя,
нахлу тъга, мрак и есен –
сама съм аз, пак сама.
(×3):
Но любовта пътува по света,
от бряг на бряг пътува тя
и може би отново с пролетта
ще дойде любовта,
ще дойде светла тя при мен.