Сама,
пред морето намирам се сама
пеейки на нощта и на звездите.
Кажи ми, луна, моя приятелко:
защо човек дава, а нищо не получава?
Вятър,
как изстудяваш тялото ми!
Никой никога вече няма да го стопли...
Той отнесе всичко:
желание и надежда в любовта.
[Припев]:
В моята самота
се опитвам да забравя
че той се превърна в някой...
Някой, когото обичах
и на когото се отдадох
както никога на никой друг...
В моята самота
вече не остана нищо друго
освен една единствена идея:
онази любов умря
а спомените
ги отнася морското течение...
Вятър,
как изстудяваш тялото ми!
Никой никога вече няма да го стопли...
Той отнесе всичко:
желание и надежда в любовта.
[Припев]:
В моята самота
се опитвам да забравя
че той се превърна в някой...
Някой, когото обичах
и на когото се отдадох
както никога на никой друг...
В моята самота
вече не остана нищо друго
освен една единствена идея:
онази любов умря
а спомените
ги отнася морското течение...