Embrace the Endless Ocean [Bulgarian translation]

Ударих острието с моята ръка,

Острият му връх кожата разкъсва,

Кръвта потича към мокрия от дъжда пясък,

Нека моето пътешествие започне!

Някога роб, а вече съм на свобода,

Честта ми се възстанови,

Аз отново ще яздя моретата,

Сетне свободен от камшик и гребло.

Пребирам меча в пазвата си,

Възхвален да бъде бога океанский

И нека докато достигнем ний морето

Да издигнем нашите платна с ивици червени.

Бях изпуснал бриза на бащините брегове,

Ледените езера и снеговете на зимите,

Но сега моите мечти се разгръщат,

Татко, у дома се завръщам.

Без разкаяние бурята се спусна отвисоко,

А водата разпочупи парапети,

Корабът - разхвърлян напред-назад,

Докато силни ветрове разпокъсаха платната.

Ледените вълни обгръщат моята кожа,

Веч не чувствам нищо,

Безкрайният океан ме поглъща,

Това ще бъде моят леден мокър гроб.

Не ще почувствам бриза на бащините брегове,

Нито пък ще видя езерата и снеговете на зимите,

Моите мечти залежават разпокъсани, раздрани,

Татко, сам умирам аз.