Бледото ти личице
на снимките ни гледам.
Колко беше уморена, бързаше да тръгнеш.
Тъжните ти очички,
като два облака в небето.
Къде да отидат,накъде да пътуват?
Елени, където и да отиде, нека си щастлива.
На тази земя съдбата ти беше написана
на бяла хартия с жълто мастило,
като лимонови сълзи.
Помня колко много следобеди
ти стоеше без да отрониш ни дума;
само ме поглеждаше и се усмихваше
Тази песничка ти пращам,
за да ти прави компания
и да не забравиш да ми се усмихваш.