Elena [Bulgarian translation]

Кой знае дали ще остана такава, каквато сега ме виждаш.

Ти, дето днес ме гледаш такава, каквато ме видя и вчера,

ти знаеш всички тайни мигове на едно момиче,

което, за да се почувства жена,

красеше очите си и изпреварваше съдбата си.

Спомняш ли си, когато галех гърдите си?

Сълзите от радост и черните ми коси?

В мрака ме наблюдаваше, макар и да не ме виждаше,

чуваше сдържаните ми хлипания и кой знае какво ли си си мислила.

А ти, а ти… търсеше светлината във всяко мое преживяване,

стоеше будна по цяла нощ, докато не си бях у дома…

А ти, а ти… без мъж до себе си, който да ти правя компания,

ти си винаги тук, до мен, за мен…

Кой знае дали одобряваш да нося тези черни чорапи,

а може би просто ме ревнуваш от някой друг, който ме обича.

За мене ти винаги си била кладенецът, от който да изчерпя усмивка,

сладката нежност, която блика от всяка бръчка, белязала лицето ти.

А ти, а ти… търсеше светлината във всяко мое преживяване,

за да прогониш смразяващата студенина на мъката…

А ти, а ти… дето ми бе едновременно баща и майка, ти,

ти остана тук, до мен, за мен – ти…