Поне веднъж да мина по земята
като жена съвсем обикновена
и погледите – ненаситно ято,
да не накацат хищно върху мен.
Да не кълват лицето и очите
и жеста най-случаен на ръцете
с надеждата да стигнат упорити
до тайните ми скътани в сърцето.
Как искам да извикам в миг
стаеният с години вик
дълбоко в мен!
Жадувам да остана аз
незабелязана от вас
поне един-единствен ден!
И моят ден да догори
тъй, както е дошъл в зори –
кристално чист.
Един-единствен ден щастлив,
спасен от острите стрели
на любопитните очи.
А може би във оня ден спокоен
пак този шум суетен да жадувам.
Нали така човекът е устроен
за туй, което няма да тъгува!
Как искам да извикам в миг
стаеният с години вик
дълбоко в мен!
Жадувам да остана аз
незабелязана от вас
поне един-единствен ден!
И моят ден да догори
тъй, както е дошъл в зори –
кристално чист.
Един-единствен ден щастлив,
спасен от острите стрели
на любопитните очи.
Как искам да извикам в миг
стаеният с години вик
дълбоко в мен!
Жадувам да остана аз
незабелязана от вас
поне един-единствен ден!
И моят ден да догори
тъй, както е дошъл в зори –
кристално чист.
Един-единствен ден щастлив,
спасен от острите стрели
на любопитните очи.