Колко често стоя на балкона
и поглеждам, и чакам със дни
или моля наум телефона:
„Позвъни, позвъни, позвъни!“
Къде си ти тогава?
Със друга ли си ти? (Със друга…)
Дали, дали, дали не трябва (Не трябва…)
сърцето ми за теб да тупти? (За теб…)
Къде си ти, къде си?
Така те викам аз. (Аз викам…)
И пролетния вятър, и пролетните птици
разнасят моя глас.
Колко често те виждам до мене
и ръцете ти милвам дори.
И усещам дъхът ти, и стена:
„Говори, говори, говори!“
Къде си ти тогава?
Със друга ли си ти? (Със друга…)
Дали, дали, дали не трябва (Не трябва…)
сърцето ми за теб да тупти? (За теб…)
Къде си ти, къде си?
Ела със пролетта! (Ела при мен…)
И пролетния вятър, и пролетните птици
разнасят моя глас.
Къде си ти? Къде си ти?
Ела при мен със пролетта!