Защо, любов, две стъпки не остави?
Нима бе тук, докато още спях?
Кажи, любов, защо не ме погали
насън, когато те видях?
Къде, любов, далече ли си спряла?
Аз толкова те търсих по света.
За теб, любов, един живот бих дала.
Един живот е вечност с любовта.
(×2):
Любов, една искрица
от огъня си дай ми ти поне!
Без теб какво съм аз – ранена птица,
жадуваща за своето небе.
Кога, любов, ще дойдеш ти при мене,
по-нежна и от пролетния дъжд?
Ела, любов, аз знам, че ще ме вземеш –
внезапно, мълчаливо, изведнъж.
(×2):
Любов, една искрица
от огъня си дай ми ти поне!
Без теб какво съм аз – ранена птица,
жадуваща за своето небе.