Остава само една свещ
запалена по средата на тортата
и иска да угасне.
Гостите вече си тръгват,
аз и ти се гледаме
без да знаем какво да си кажем.
Нищо не може да опише как се чувствам:
Този ден беше перфектен
и изглеждам толкова щастлива...
Нищо, и от дълго време
ми беше трудно да се усмихна.
Искам да живея,
искам да крещя,
искам да усещам
Вселената върху мен.
Искам да тичам свободна,
искам да намеря своето място.
Една шега на съдбата,
една забързана мелодия,
на една песен, която никога не свършва.
Получих достатъчно:
имам нужда от някого, който да ме разбере
защото съм сама измежду много хора.
Какво мога да направя?
Искам да живея,
искам да крещя,
искам да усещам
Вселената върху мен.
Искам да тичам свободна,
искам да плача от щастие.
Искам да живея,
искам да усещам
Вселената върху мен,
като кораб в морето.
Искам да намеря своето място,
само да намеря своето място.
Всички счупени играчки,
всички луди любовници,
всички кожени обувки.
Всички къщички за кукли,
където празнувах
където бях аз сама.
Връща се забравения дух,
на Лятото на Любовта.
Искам да живея,
искам да крещя,
искам да усещам
Вселената върху мен.
Искам да тичам свободна,
искам да плача от щастие.
Искам да живея,
искам да усещам
Вселената върху мен,
като кораб в морето.
Искам да намеря своето място,
само да намеря своето място.
Искам да живея,
искам да крещя,
искам да усещам
Вселената върху мен.
Искам да тичам свободна,
искам да плача от щастие.
Искам да живея,
искам да усещам
Вселената върху мен,
като кораб в морето.
Искам да намеря своето място,
само да намеря своето място.
Остава само една свещ
запалена по средата на тортата
и иска да угасне.