Не може да бъде, изпуснах я,
отиде си с една въздишка, помрачаваща разума ми
И сега вече не вярвам в нищо
Търся я тук, в стаята ...
Дрехите й в гардероба все още пазят аромата й
изострящи носталгията ми.
Чуствам гласа й, макар че я няма.
Продължавам да се опитвам да приема
Че ми липсва шумът
Нейните стъпки из къщата, шумът винаги...
Усмивката й, обикаляща коридорите...
Живота ми се струва безкраен
Не се чувствам способен да бъда щастлив,
ако нея я няма,
ако ми липсва шумът.
Където й да си.
Продължавам тук,
да търся хиляди причини, които да ми помогнат
да продължа, но не служат за нищо...
Търся я тук, във всяка песен,
Не успявам да си представя едно небе, по - хубаво
от нейното прозрачно изображение в прозореца.
Чувам гласа й, макар да я няма.
Все още се опитвам да приема
че ми липсва шумът
Стъпките й из къщата, шумът винаги...
Усмивката й, обикаляща коридорите.
Живота ми се струва безкраен
Не се чувствам способен да бъда щастлив,
ако нея я няма, ако ми липсва шумът.
Ако ми липсва шумът...
Ако ми липсва шумът...
Ако ми липсва шумът...
Стъпките й из къщата, шумът винаги...
Усмивката й, обикаляща коридорите.
Живота ми се струва безкраен
Не се чувствам способен да бъда щастлив,
ако нея я няма, ако ми липсва шумът.
Стъпките й из къщата, шумът винаги...
Усмивката й, обикаляща коридорите.
Живота ми се струва безкраен
Не се чувствам способен да бъда щастлив,
ако нея я няма, ако ми липсва шумът.
Ако ми липсва шумът...