Мустафа:
Липсва ми главата ти на рамото ми, уханието ти в леглото.
Липсва твоето тяло по моето, ела и само ме докосни.
През нощите липсва ми сънят, с престорена усмивка съм сега.
Ръката ти в дланите ми липсва, очите все са насълзени ..
Елван:
Липсва ми главата ти на рамото ми, уханието ти в леглото.
Липсва твоето тяло по моето, ела и само ме докосни.
През нощите липсва ми сънят, с престорена усмивка съм сега.
Ръката ти в дланите ми липсва, очите все са насълзени ..
Мустафа:
Умолявам те да се върнеш, не възрадвай онези.
Развали клеймото на черните магии.
Не може без теб, неописуема е липсата ти!
А нали все ти повтарям "липсва", това е скромно казано.
Елван:
Липсва ми главата ти на рамото ми, уханието ти в леглото.
Липсва твоето тяло по моето, ела и само ме докосни.
През нощите липсва ми сънят, с престорена усмивка съм сега.
Ръката ти в дланите ми липсва, очите все са насълзени ..
Мустафа:
Умолявам те да се върнеш, не възрадвай онези.
Развали клеймото на черните магии.
Не може без теб, неописуема е липсата ти!
А нали все ти повтарям "липсва", това е скромно казано.
Мустафа и Елван:
Умолявам те да се върнеш, не възрадвай онези.
Развали клеймото на черните магии.
Не може без теб, неописуема е липсата ти!
А нали все ти повтарям "липсва", това е скромно казано.
А нали все ти повтарям "липсва", това е скромно казано ..