Řeka zázraků [Bulgarian translation]

Знаеш ли онова китно кътче,

скрито в нежното прегръдка на скалата?

В него се родило изворче

и тутакси заромолило весело в коритата

напред

като сребърен шал,

пламтящ на шията на планините.

Дори вятърът се страхувал от него,

тихичко прошепнал:

„Ела.

Аз ще те изведа от планината –

ще бъдеш бистра пъстървова рекичка.

Сега ще си отвлечеш сал –

плава през вечерната изпъстрена с дъга мъгла

напред

към лястовичия бал

през онзи най-остър яз.

С искри от копитата

отиват конете към водата да пият.

Слънцето на повърхността се опитай да уловиш с ръце“.

Погледни, човече,

преди да изчезне

в облаците –

миг той не чака,

животът е като река

от чудеса.

Има своята велика цел –

като сбъднала се мечта.

Рибарите ще нагости

радушно на брега,

чайките над водата ни стигат да сме щастливи.

Погледни, човече,

преди да изчезне

надалеч –

не е доволен онзи,

който гледа само

отдалеч.

Та животът има толкова красоти –

с красота всичко леко върви.

Тъй, както когато поточето пробие бента,

тихичко ще прошепна:

„Ела“.

Под онзи каменен мост –

там ще си вземем лодка назаем.

Ще бъдеш празничен гост –

ще плаваме заедно като през танцова зала

напред

по онзи път на всички пътища

до всички далечни градове.

Реката без големи жестове

с течението си ще прошепне:

„Ела“.

Погледни, човече,

преди да изчезне

в облаците –

миг той не чака,

животът е като река

от чудеса.

Има своята велика цел –

като сбъднала се мечта.

Рибарите ще нагости

радушно на брега,

чайките над водата ни стигат да сме щастливи.

Погледни, човече,

преди да изчезне

надалеч –

не е доволен онзи,

който гледа само

отдалеч.

Та животът има толкова красоти –

с красота всичко леко върви.

Тъй, както когато поточето пробие бента,

тихичко ще прошепна:

„Ела“.