Няколко камъчета, две деца, един поток
и една игра с писъци и врява.
Днес съм пират и платното ми е червено –
потапям всеки кораб, всяка лодка,
а ти гледаш и вероятно си мислиш.
Няколко камъчета, две деца, един поток.
Било е тъй отдавна,
когато си си играл тук,
строял си бентове и яз
и си се чувствал свободен.
Няколко камъчета, две деца, един поток.
А какво сега – след толкова много години?
Гледаш с умиление, но не ти е забавно,
понеже се боиш костюмът ти да не се измокри,
защото игрите отдавна не те вълнуват.
Няколко камъчета, две деца, един поток.
Вълноломът от мокро дърво,
язът от камъчета –
всичко все още е, както е било;
само ти вече не си.
Няколко камъчета, две деца, един поток.
И ти дълго си мислиш все още за това,
и си мислиш за водата, ливадите и мъха,
и повече няма да се отървеш от чувството,
че тук някога в теб нещо вероятно се е счупило.
Няколко камъчета, две деца, един поток.