Стоиш на моста съвсем сам
само за да гледаш безмълвно надолу към реката.
Късно е, но някаква болка не те оставя да спиш.
Страхуваш се, че нощта никога няма да отмине.
Скоро обаче ще дойде ново утро
с цветове и ярка светлина.
Да, скоро ще дойде ново утро,
животът няма да те забрави,
няма да те забрави.
Питаш се: „Защо трябваше да приключи така?“,
още държиш роза в ръцете си.
Увяхнала е – хвърли я в черната вода,
понеже за теб ще цъфнат нови рози.
Съвсем скоро ще дойде ново утро
с цветове и ярка светлина.
Да, скоро ще дойде ново утро,
животът няма да те забрави,
няма да те забрави.
Всеки човек има такива мигове,
в които вярва, че вече нищо не върви,
но любовта заздравява раните –
няма човек, който да е загубен.
Защото скоро ще дойде ново утро
с цветове и ярка светлина.
Да, скоро ще дойде ново утро,
животът няма да те забрави,
няма да те забрави.