Кой един ден би казал,
Че има смисъл
За нещата направени от сърцето?
И кой би казал
Че няма смисъл?
Едуардо отвори очи, но не искаше да става
Остана в леглото и погледна часá
Докато Моника си пиеше чашка коняк
В другия край на града, както казаха...
Едуардо и Моника един ден се срещнаха случайно
И разговаряха надълго, за да се опознаят...
Един колега от курса на Едуардо каза:
„Има як купон, искаме да се позабавляваме“
Странен купон, с някакви особняци
„Не се чувствам добре, не издържам повече да пия“
А Моника се засмя, и искаше да узнае още
За момчето, което искаше да впечатли
А Едуардо, малко замаян, само мислеше как до вкъщи да се добере
„Почти е два, ще се прецакам...“
Едуардо и Моника си размениха номерата
После си звъннаха и решиха да се срещнат
Едуардо предложи една закусвалня
Но Моника искаше да гледа филм на Годард
Срещнаха се значи в градския парк
Моника на мотор и Едуардо на колело
На Едуардо му се стори странно и предпочете да не коментира
Но девойката имаше боя на косата
Едуардо и Моника никак не си приличаха
Тя беше (зодия) Лъв, а той беше на шестнадесет
Тя учеше Медицина и говореше немски
А той все още на урочета по английски
Тя харесваше Бандейра и Баухаус
Ван Гог и Мутантите, Каетано и Рембó
А Едуардо обичаше теленовели
И играеше футбол на маса с дядо си
Тя говореше неща за Централното Платó
Също и за магия и медитация
А Едуардо все още следваше схемата „училище, кино, клуб, телевизия“.
И въпреки всичките различия, възникна, внезапно
Едно желание да се видят
И двамата се срещаха всеки ден
И желанието растеше, както трябваше да бъде...
Едуардо и Моника се занимаваха с плуване, фотографиране
Театър, ръчно изкуство и отидоха на пътешествие
Моника обясняваше на Едуардо
Неща относно небето, земята, водата и въздуха...
Той се научи да пие, остави косата да расте
И реши да работи
А тя се дипломира в месеца,
В който приемния изпит той издържа
И двамата заедно отпразнуваха
А също и заедно се караха, много пъти след това
И всички казваха, че той я допълва
И обратно, точно както ориз с боб1
Построиха си къща преди около две години
Долу-горе когато близнаците се появиха
С пот изкарваха пари, справяха се добре
Дори в най-трудните моменти, през които преминаваха
Едуардо и Моника се върнаха в Бразилия (столицата)
Липсва ни това приятелство през лятото
Но през тази ваканция, няма да пътуват
Защото синчето на Едуардо остана на поправка
Ах! Да-да!
Кой един ден би казал,
Че има смисъл
В нещата направени от сърцето?
И кой би казал
Че няма смисъл?
1. типично ежедневно ястие в Бразилия