Децата на Чили ще пораснат, ще познаят величието на истината чрез примера на онези, които са я изстрадали, и някъде дълбоко в паметта им ще остане да искри и споменът за шестгодишната Едит Перейра, която над труповете на своите убити родители прегърна едно окървавено детско знаменце и се изправи пред дулата на къртечниците, за да изгрее като малко тъжно слънце в бъдещето на своя изстрадал народ.
Ранените птици се спускат над Чили самотни.
Сантяго – зеница над кораби бели с изтръгнати котви.
Ще пораснат децата на Чили
с чистотата на извор сребрист,
влял се в морския прилив
под дима на стъмнената вис.
Едит Перейра, мое малко чилийско момиче,
Едит Перейра, ти, мое разплакано цвете, към утрото вгледано,
ведро вън ще е небето,
звънки пак ще са полетата.
Вярвай, вярвай в зората над Андите –
с нея тъгата си смело измий!
Виждам как над тебе бяла птица лети, лети,
как птица лети, лети.
Големия пламък не гине в дълбокия корен.
О, Чили, ти, знамен и яростен вик на морета и хора!
Ще пораснат децата на Чили,
както расне зеления плод –
сочен, дъхав и силен,
скрил искра на безсмъртен живот.
Едит Перейра, мое малко чилийско момиче,
Едит Перейра, ти, мое разплакано цвете, към утрото вгледано,
ведро вън ще е небето,
звънки пак ще са полетата.
Вярвай, вярвай в зората над Андите –
с нея тъгата си смело измий!
Виждам как над тебе бяла птица лети, лети,
как птица лети, лети. (×2)