О, как е трудно, трудно да простиш,
но аз ще ти простя.
Жената трябва да прости,
ако неволна е вината.
О, как е трудно, трудно да простиш,
но аз ще ти простя.
Жената може да прости,
ако тя истински обича.
(×2):
Но ти помни, недей да го забравяш –
един път само се прощава.
Защото после и да искам аз,
сърцето ми не ще прости.
Ти молиш старото да върнем,
да бъде пак красиво.
Когато болката затихне,
ще мога ли да я забравя?
Ти искаш пламъка да върнем,
да бъде пак вълшебно.
Когато болката претръпне,
не ще ли бъде вечно рана?
(×2):
Но ти помни, недей да го забравяш –
един път само се прощава.
Защото после и да искам аз,
сърцето ми не ще прости.
Не ще прости. (×4)