Един неугаснал прозорец [Edin neugasnal prozorec] lyrics

Винаги, преди да заспя, виждам в тъмнината един неугаснал прозорец, сякаш загледан в мен. Там живее онзи, който обича думите, който сътворява думите – поетът. Поетът, който може да мисли за мен.

Той мълчи в нощта, не спи.

Нима не познава покой?

Защо мълчи, защо не спи?

Какви пространства съзира той?

Сам ли е там? Нима е пленен

от блян и от мисъл за мен?

Мълчи в нощта като екран

на мислите, от нежен блян огрян,

и вижда пак стихове.

Пак звуците

камбанно се тълпят отпред.

Пак думите

без глас извайват образ блед.

И планина, и небе, и поле във един прозорец,

и мисълта за криле, за мен.

И свобода, и ръце, и любов във един прозорец

и зазорява деня.

Той не е сам, от мен е пленен,

от моята мисъл за ден.

За мен не спи, за мен блести

като екран, от нежен блян огрян,

и вижда пак стихове.

Пак звуците

камбанно се тълпят отпред.

Пак думите

без глас извайват образ блед.

И планина, и небе, и поле във един прозорец,

и мисълта за криле, за мен.

И свобода, и ръце, и любов във един прозорец

и зазорява деня.