Една любов за теб,
един живот за мен –
ти, сърце, ги скри
в самия край на есента
в една сълза.
Вали последен ден,
вали последна нощ.
Ти, сърце, дали
ще можеш пак да се простиш
с една любов?
Ах, раздяла как боли,
но сърце, едно помни –
обгърната от моя глас,
дори смъртта е пак любов –
несбъдната, но истинска.
Вали и няма ден,
вали и няма нощ.
Ти, сърце, заспи
под шепота на тоя дъжд
завинаги.
Ах, раздяла как боли,
но сърце, едно помни –
обгърната от моя глас,
дори смъртта е пак любов –
несбъдната, но истинска.
Ах, раздяла как боли,
но сърце, до край помни –
обгърната от моя глас,
дори смъртта е пак любов –
несбъдната, но истинска.