Тук съм, Господи, и се давя в Твоето море на забрава
Веригите на вчерашния ден ме заобикалят
Копнея за мир и покой
Не искам да свърша там, където ме намери
И това ехти в ума ми, държи ме буден
Знам, че си хвърлил греха ми толкова далеч, колкото е изтокът от запада
И че сега стоя пред Теб като че не съм съгрешавал
Но днес чувствам, че съм само на една грешка разтояние от това Ти да ме оставиш така
Исусе, ще ми покажеш ли точно колко е далеч изтокът от запада
Защото не понасям да гледам мъжът, който преди съм бил, да се издига отново
В ръцете на Твоята милост аз намирам покой
Защото Ти знаеш точно колко далеч е изтокът от запада
От една белязана ръка до друга
Започвам деня, войната с него, безкрайно напомняне за греха ми
Път след път Твоята истина се заглушава от бурята в която живея
Днес чувствам, че съм само на една грешка разтояние от това Ти да ме оставиш така
Знам, че Си ме измил до белота, превърнал Си мрака ми в светлина
Нуждая се от Твоя мир да преживея, да преживея нощта
Не мога да живея според чувствата си, но спроед истината която Твоето Слово разбулва
Не се държа за Теб, но Ти се държиш за мен
Държиш ме
Исусе, Ти знаеш точно колке е далеч изтокът от запада
Не трябва да гледам мъжът, който преди съм бил, да се издига отново
В ръцете на Твоята милост намирам покой
Защото ти знаеш точно колко далеч е изтокът от запада
От една белязана ръка до друга
Една белязана ръка до друга
От една белязана ръка до друга