Ти, ти знаеш как да ме натъжиш.
Сърцето ми се разби, когато говорихме.
Не мога да поправя счупеното от теб.
Ти, ти винаги имаш причина.
Отново и отново, същото чувство...
Защо се поддавам?
А винаги, винаги бях тази, която плаче.
Винаги бях тази със сълзите.
[Припев]
Слънцето изстива, завалява сняг.
Изглежда като подранила зима за нас.
Изглежда като подранила зима за нас.
Подранила зима.
О, искам да ме преобърнеш.
Тъжното е това, че у теб е картата на света.
Луната се върти около теб.
Сезоните те отбягват.
А винаги, винаги бях тази, която плаче.
Винаги бях тази със сълзите.
Не, никога, никога не съм била тази, която лъже.
А ти си ме лъгал през всичките тези години.
[Припев]
Слънцето изстива, завалява сняг.
Изглежда като подранила зима за нас.
Изглежда като подранила зима за нас.
Подранила зима.
О, искам да ме преобърнеш.
Защо? Защо се държиш толкова глупаво?
Защо? Знаеш, че винаги съм права.
Изглежда като подранила зима за нас.
Боли и не мога да си спомня слънчевата светлина.
Подранила зима за нас.
Листата променят цвета си заради нас
и става прекалено, да, става прекалено
да започваме отново и отново... и отново.
И става прекалено, да, става прекалено
да започваме отново и отново... и отново.
И става прекалено, да, става прекалено.
Изглежда като подранила зима за нас.