Колкото повече те мисля,
толкова повече ми липсваш…
Виждам те със своите уморени очи…
Така ми се иска и на мен
да бъда там, където си сега;
притискам възглавницата в себе си
и сякаш вече си близо до мен…
Късно вечер е
и си далеч от мен…
Чувствам празнина около себе си
и слънцето сякаш вече не блести без теб…
Мъчно ми е и се чувствам отчаян,
както никога преди,
без теб, без теб…
И ако случайно някой ден
не успея да те видя отново,
вече знам какво ще направя –
не ще доживея…
Колкото повече те мисля,
толкова повече ми липсваш…
Чувствам се нищожество без теб –
като риба без вода,
в която да плува и диша,
без теб, без теб…
И ако случайно някой ден
не успея да те видя отново,
вече знам какво ще направя –
не ще доживея…