Сряда вечер е и самотата
бавно ме обзема
Болката ми е като цигара
и аз изпускам кълба дим
Жалва се музиката от тонколоните
Илюзия моя...
И ти си там също
Ако си ме обичала малко
по- дълбоко
Появи се веднъж наистина
Края го понесох, но не съм скала
И плача от време на време с лаика
Има една лаика с едни стихове, които ми изгарят сърцето и рушат стените
Дума по дума казват оплакванията ми, че избра да живееш далеч от мен
Има една лаика, която слушам по радиостанцията и умирам
И ме обхваща изведнъж една мъка
Все едно тези песни са написани за нас, които живеем разделени
Монастираки, а след това Анафиотика
Тъгата е запалена до изгасените светлини
И тъй като не докосвам тялото ти наяве, разпръсквам пепел... на вятъра веднага
Ако не си ме обичала с недостатъците ми
Дори едно "здравей" няма да си кажем вече
Дълбоко скритите си чувства ще ти ги споделям с песни в стил лаика
Има една лаика с едни стихове...