Слушам те. Смятам, че дори разбирам те.
Тръпки побиват ме, щом чуя как от теб излизат думите.
И страшно е как всеки втори мисли точно като теб.
И чудя се - проблемът мяй във моя телевизор е.
Но всичко е наред! Измислила съм си спасение.
От утре аналогов моят свят ще е.
По-добре винаги извън обхват да сме,
в сравнение дори за миг оплетени във мрежите. х2
Гледам те. Но погледът ми с твоя разминава се.
А казваш все - за моят интерес отдавна бориш се!
Как мислиш, че бих повярвала на това твърдение,
щом при теб режим "картина във картина" включен е?
Но всичко е наред! Измислила съм си спасение.
От утре аналогов моят свят ще е.
По-добре винаги извън обхват да сме,
в сравнение дори за миг оплетени във мрежите. х2
Здравейте, днес! Ще ви разкажем за днес.
Как се случва всичко днес. Здравейте, днес!
Къде отиде детския смях от парка?
Играчките стоят сами във шкафа!
И всеки поглед е впил очи в екрана!
Без истински хора днес този свят остана!
По-добре винаги извън обхват да сме,
в сравнение дори за миг оплетени във мрежите. х2