Погледни ме – вече съм сам-сама.
Повярвай ми, вече няма кой да откликне,
щом помолиш за малко повече и, нали знаеш,
щом поискаш нещо, което не зависи от теб…
Но спомнѝ си ти за мен – е, явно не ми вярваш…
Погледни ме – аз съм тук за себе си.
Не си ли спомняш? Та ти бе станал като тях…
Досущ герои стават всички до един,
щом поискат нещо, да…
Те молят онзи за това, който може да ги чуе…
Аз съм тази, дето променя своя живот,
който не успя да промени мен.
Искаш ли да пийнеш нещо? Какво искаш?
Искаш ли да правим любов както някога?
Аз съм тази, дето променя своя живот,
който успя да ме разочарова повече и от теб…
Заведи ме на море,
размечтай ме…
…и ми кажи, че не искаш да спреш дотук…
Кажи ми, това носи ли ти печал?
Кажи ми – спомняш ли си, че имаш жена,
която, щом теб те няма,
надали би могла да се справи сама без теб?
Поплачи си с мен, кажи ми какво търсиш…
Аз съм тази, дето променя своя живот,
който не успя да промени мен.
Искаш ли да пийнеш нещо? Ако не ти се седи,
искаш ли да правим любов?
Аз съм тази, дето променя своя живот,
който успя да ме разочарова повече и от теб…
Заведи ме на море,
размечтай ме…
…и ми кажи, че не искаш да спреш дотук…
…и ми кажи, че не искаш да сложиш край!…