По острието на ножа
стъпка по стъпка със теб вървим.
Мога усмивка да сложа,
но пак боли.
Във безтегловност изпадам,
като погледнеш в очите ми.
Ако ще трябва да падам,
дано да е в ръцете ти.
Не съм това, което бях
в ръцете ти –
безсилна чувствам се във тях,
в ръцете ти.
Какво е лудост, вече знам,
а ти мълчиш,
а мога всичко да ти дам!
Колко лесно я играем
двойната игра на любовта!
Крием тайни и това е –
влюбени в свойта суета.
Колко много грим и маски –
сякаш има нужда от това,
а едно ни трябва адски –
само тя, само любовта.
По острието на ножа
стъпка по стъпка със теб вървим.
Мога усмивка да сложа,
но пак боли.
Във безтегловност изпадам,
като погледнеш в очите ми.
Ако ще трябва да падам,
дано да е в ръцете ти.
Не съм това, което бях
в ръцете ти –
безсилна чувствам се във тях,
в ръцете ти.
Какво е лудост, вече знам,
а ти мълчиш,
а мога всичко да ти дам!
Колко лесно я играем
двойната игра на любовта!
Крием тайни и това е –
влюбени в свойта суета.
Колко много грим и маски –
сякаш има нужда от това,
а едно ни трябва адски –
само тя, само любовта.
Как умело я играем
двойната игра на любовта!
Крием тайни и това е –
влюбени в свойта суета.
Колко много грим и маски –
сякаш има нужда от това,
а едно ни трябва адски –
само тя, само любовта.
Влюбени в свойта суета,
а ни трябва само любовта, любовта.