Бягат спомени, бягат пътеки.
Неизбежно пространство назад.
Но остава, макар и далеко,
преживеният някога свят.
С ненаписани свои закони,
с неизказани думи по здрач,
над които от есенни клони
падат тъжни листа като плач.
(×2):
И познато танго залюлява
неочаквана дълга забрава,
а звездица една с тъжен глас
си припомня две думи от нас.
Двете думи, изречени тихо
под бреза, полудяла от май,
след които две сенки се скриха
в своя толкова мъничък рай.
И наречена беше звездата,
с нас наречен бе целият свят,
но върти се, върти се земята,
тя напред – обичта ни назад.
(×2):
И познато танго залюлява
неочаквана дълга забрава,
а звездица една с тъжен глас
си припомня две думи от нас.