Две думи от нас [Dve dumi ot nas]

Бягат спомени, бягат пътеки.

Неизбежно пространство назад.

Но остава, макар и далеко,

преживеният някога свят.

С ненаписани свои закони,

с неизказани думи по здрач,

над които от есенни клони

падат тъжни листа като плач.

(×2):

И познато танго залюлява

неочаквана дълга забрава,

а звездица една с тъжен глас

си припомня две думи от нас.

Двете думи, изречени тихо

под бреза, полудяла от май,

след които две сенки се скриха

в своя толкова мъничък рай.

И наречена беше звездата,

с нас наречен бе целият свят,

но върти се, върти се земята,

тя напред – обичта ни назад.

(×2):

И познато танго залюлява

неочаквана дълга забрава,

а звездица една с тъжен глас

си припомня две думи от нас.