Ден след ден двама в мен живеят,
влюбена съм в двама аз,
него и теб, него и теб копнея,
двама желае мойта страст...
Искам и теб, искам и него силно...
Как ли на две да се разкъсам.
Мойта съдба нямаше капка милост,
два пъти даде любовта...
Балансирам аз по острието,
колко много струва ми това,
всеки миг предавам сърцето,
как един да избера.
Няма начин двамата любими
във един да събера.
Знам това е недопустимо,
любовта била една...
Двама мъже.. мога ли да избирам
слънцето или луна,
двама са те, но мисля за тях неспирно,
а любовта била една...
Искрено аз, искрено ги обичам,
сякаш очи са неразделни...
Мойта съдба нямаше капка милост-
два пъти даде любовта...