Обходете къщата до всички ъгли –
ще намерите сянка и само сянка.
Две малки крила ги няма тук –
без малко да бъдат, но ги няма.
Къде ли се скитат, къде ли са?
Гнездото е празно, тих скут.
Кой видя нежното момиче
да отива сутринта към площада?
Отиваше да върне победата,
да заключи вратата към щастието.
Изглеждаше нещо съвсем обикновено,
а сега е едва ли не грях.
Обходете къщата до всички ъгли –
ще намерите сянка и само сянка.
Две малки крила ги няма тук –
без малко да бъдат, но ги няма.
Къде ли се скитат, къде ли са?
Гнездото е празно, тих скут.
Само лекарят написа краткото си
служебно съобщение:
„Първата новина за някого
е последна новина.
Вече не си майка, девойко,
и птичето не пее“.
Обходете къщата до всички ъгли –
ще намерите сянка и само сянка.
Две малки крила ги няма тук –
без малко да бъдат, но ги няма.
Къде ли се скитат, къде ли са?
Гнездото е празно, тих скут.
Вечер майки излизат от яслата
покрай площадките и ъглите,
в бяла постеля две бели
крила ще сложат да спят,
а момичето си драска с пръст
нещо неразбираемо.
Обходете къщата до всички ъгли –
ще намерите сянка и само сянка.
Две малки крила ги няма тук –
без малко да бъдат, но ги няма.
Къде ли се скитат, къде ли са?
Гнездото е празно, тих скут.
Обходете къщата до всички ъгли –
ще намерите сянка и само сянка.
Две малки крила ги няма тук –
без малко да бъдат, но ги няма.
Къде ли се скитат, къде ли са?
Знам ли…
Е, обходете къщата –
от любовта тук остава само сянка.
Две малки крила ги няма тук –
без малко да бъдат, но ги няма.
Къде ли се скитат, къде ли са?
Гнездото е празно, тих скут.