(Адам)
Устата ти, проклетата,
не се научи да мълчи, когато трябва
Да срине мъж като скала
с лъжи, в които даже Господ да повярва
(Десита)
Аз ли сега съм ти черна?
Изпи до дъно нашата любов
Цялата ще ти приседна
преглъщай цял живот
Душата ме боли
от твоите лъжи
и знаех ли къде е,
щях да я изтръгна
(Адам)
Десетки са били
във твоите очи
но само аз в сърцето
дълбоко ще ти бръкна
(Десита)
Добре, че беше ти
да зная как мълчи
предадена жена,
която пак си тръгва
(Адам)
Душата ме боли
от твоите лъжи
(Адам и Десита)
и знаех ли къде е,
щях да я изтръгна
(Адам)
Но, знаеш ли, целувките горчат като отрова
щом не са от тебе
Не вярвам на преструвките, в които казваш,
че забравила си мене
(Десита)
Всяка снимка ще запаля
да изгори със нашата любов
Но болката не отминава,
остава до живот
Душата ме боли
от твоите лъжи
и знаех ли къде е,
щях да я изтръгна
(Адам)
Десетки са били
във твоите очи
но само аз в сърцето
дълбоко ще ти бръкна
(Десита)
Добре, че беше ти
да зная как мълчи
предадена жена,
която пак си тръгва
(Адам)
Душата ме боли
от твоите лъжи
(Адам и Десита)
и знаех ли къде е,
щях да я изтръгна
(Адам)
???
(Десита)
но от теб не ми минава
(Адам)
???
(Десита)
Не, не ми минава
Душата ме боли
от твоите лъжи
и знаех ли къде е,
щях да я изтръгна
(Адам)
Десетки са били
във твоите очи
но само аз в сърцето
дълбоко ще ти бръкна
(Десита)
Добре, че беше ти
да зная как мълчи
предадена жена,
която пак си тръгва
(Адам)
Душата ме боли
от твоите лъжи
(Десита)
и знаех ли къде е,
щях да я изтръгна