Вече съм мокър в средата на Босфора,
капчиците дъжд скриват сълзите ми.
Не спирай, дъжд, не спирай!
Душата ми проблясва под дъжда на Истанбул,
а капките се смесват със сълзи по скулите.
Не спирай, дъжд, не спирай!
Вече не разчитам името й по звездите,
Напротив“ раздяла“ пише върху утрешните дни.
Не ме питай и за нея не питай!
Не питай, не питай, напълни Босфора!
Напълни го, аз ще пия жадно за тъгата.
Не спирай, не спирай, напълни Босфора!
Напълни го, аз ще пия жадно за лъжите.
Не спирай, моята душа се отрича, изгаря!
Угаси я, умолявам те, не спирай, ооо да, не спирай!
Не спирай, дъжд, не спирай!
Не питай, ти за нея не питай...
[video:http://www.youtube.com/watch?v=FguOX_KfjMs]