Все си мисля аз, че твойте думи
са били неверни в любовта.
През онази зима още чувам
как вали безкраен сняг в нощта.
По-добре да бяхме помълчали
да се чуят нашите души,
иначе превръщат се в кристали
думите, ако човек сгреши.
Думите, думите – те са живот и грях.
Думите, думите – няма любов без тях.
Думите, думите – щом са лъжа дори
думите, думите, скрит пламък в тях гори.
Сигурно едва сега разбирам
за какво във онзи зимен ден
птици по стъклата ни умираха
или твоя шепот замразен.
Думите, думите – те са живот и грях.
Думите, думите – няма любов без тях.
Думите, думите – щом са лъжа дори
думите, думите, скрит пламък в тях гори.