Думи [Dumi]

Все си мисля аз, че твойте думи

са били неверни в любовта.

През онази зима още чувам

как вали безкраен сняг в нощта.

По-добре да бяхме помълчали

да се чуят нашите души,

иначе превръщат се в кристали

думите, ако човек сгреши.

Думите, думите – те са живот и грях.

Думите, думите – няма любов без тях.

Думите, думите – щом са лъжа дори

думите, думите, скрит пламък в тях гори.

Сигурно едва сега разбирам

за какво във онзи зимен ден

птици по стъклата ни умираха

или твоя шепот замразен.

Думите, думите – те са живот и грях.

Думите, думите – няма любов без тях.

Думите, думите – щом са лъжа дори

думите, думите, скрит пламък в тях гори.