Налегне ли тъга
на морна ти душа,
Балкана зашумя,
славея сладичко запя
Драгиева чешма -
спомени ми тя навя.
Ела да видиш ти,
тоз природен край,
реката как тече,
пъстървата как кълве,
тревата как расте,
руйно вино как се лей.
От високите скали ,
простора погледни!
Чашата си напълни
и винцето си пийни.
Либето си прегърни
и в уста го целуни.