„Сбогом“ каза ти.
Край нас бавно пада мрак,
ето, идва твоят влак.
„Сбогом“ ми кажи, „сбогом“ ми кажи,
много не тъжи, много не тъжи,
миг постой така,
дай ми твойта ръка,
пак към мен погледни,
сетен път ме целуни.
„Сбогом“ ми кажи, „сбогом“ ми кажи,
много не тъжи, много не тъжи,
вечер у дома
аз ще пиша писма,
моя малък портрет
всеки ден ще е пред теб.
Отиваш ти
в далечен край,
в съня си ти
за мен мечтай,
в съня си ти
за мен мечтай.
Мойте думи помни,
вярвай в наш'та любов,
вярвай в наш'те бъдни дни.
„Сбогом“ ми кажи,
много не тъжи,
миг постой така,
дай ми твойта ръка,
пак към мен погледни,
сетен път ме целуни.
„Сбогом“ каза ти.